Просто гениално!

сп. Максим - 16 стр.
Просто гениално!



Докато ние се чудим какво толкова му харесват всички
на Twitter, трима тарикати трупат стотици милиони
от най-успешното бизнес начинание в интернет напоследък
Първата мисъл при сблъсъка с Twitter обикновено е нещо от сорта на "що за воняща квинтесенция на всесветовната тъпота е това?!". Което изобщо не пречи броят на потребителите на сайта месечно да нараства с... 1382%! На този фон, със своите 228%, доскорошният хит сред социалните мрежи Facebook буди искрено съжаление.
Какво правиш?
В 140 знака можеш да отговориш на този прост въпрос през компютър или телефон, в реално време: това е то цялата философия (и магия) на Twitter, която му позволява да играе ролята едновременно на "имейл за бедни" (изцепка на Ерик Шмит, шеф на Гугъл), новата играчка на звездите (тук се изявяват всички - от английския актьорлегенда Стивън Фрай до бабофила Аштън Къчър), последен пирон в ковчега на старите медии и могъщ лост за политическо влияние (както се оказа при вълненията в Иран или кампанията на Обама). Ключът към всичко това е фразата "в реално време". "Микроблогингът" чрез Twitter не само позволява на хора, които в общия случай не интересуват никого, да пускат съобщения, касаещи безсмисления им живот, но и дава възможност за бърза организация на огромни маси, когато всички други комуникации са резнати. Благодарение на новата социална
мрежа снимки от важни събития се появяват в мрежата едновременно със самите събития, например терористичните актове 6 Бомбай през ноември 2008. Макар и да е на хоризонта от едва две години, туит-манията започва да добива нездравословни измерения -
хората вече се женят и назначават на работа чрез "туитове", майки пускат съобщения от името на неродените си бебета
Самият замисъл вероятно кара Оруел да се върти в гроба: вместо държавата да наблюдава кой какви ги върши, гражданите надлежно и по своя воля докладват всекидневно (голяма част и всекичасно), без дори да си дават сметка, че туитобете могат лесно да бъдат следени и анализирани. Нещо повече - онези, които ползват телефон за туитване, автоматично могат да бъдат локализирани с GPS. Hue, като видни параноици, отдавна сме се светнали за тези опасности, поради което в офиса туитваме единствено с молив върху парчета хартия,
които впоследствие унищожаваме чрез кремация.
И кои са тия хитреци?
Човекът с плана е Джак Дорси - генийче от Сейнт Луис, щата Мисури, което се вдъхновява още през 2000-ата и бистри нещата докъм 2006. Легендата гласи, че по време на брейнсторминг 6 тогавашната му компания Odeo (фирмата събира основателите на Twitter в пълния им състав) той се почесал и избълбукал следното:
"Копеленца, имам идея
за нещо като AOL Instant
Messenger, ама по-яко"
Дорси и неговият колега, финият блог-манипулатор Айзък "Биз" Стоун, се спират на есемес форма-ma и изковават кода на отрочето си за стандартните в компютърните религии две седмици (в случай, че си забравил, Марк Зъкърбърг, Творецът на Facebook, посочва същия срок като време за създаване на своя код). Накрая остава само да се намеси предприемачът Евън Уилямс (37, най-стар от тримата), издрапал дотук след детство в селска Небраска, директорски стол в Гугъл и неоспоримо авторство на цялата мода с влоговете, както и на самия термин "блогър" (той стои зад небезизвестния сайт blogger.com). През 2004-а Евън напуска добре платената си шефска работа в Гугъл, за да основе подкастингкомпанията Odeo, а впоследствие и Obvious Corp. (която придобива Odeo заедно със зародиша на Twitter). Сякаш предчувствайки успеха, Уилямс отделя Twitter като самостоятелна компания през април 2007-а, макар все още да нямат нито лого, нито концепция.
Първообразът на сайта
е вътрешна мрежа за работещите в Odeo, които по-късно стават акционери в Obvious
а понастоящем и мултимилионери, гадове-
Обща култура!
Любопитни факти в около 140 знака
Биз Стоун е автор на книгите Who Let the Blogs Out? (2004) и Blogging: Genius Strategies for Instant Web Content
Прочутият Fail Whale, който се появява при сривове в сайта, е нарисуван от австралийския график Йинг Ау и си има собствен фенклуб
Аштън Къчър е първият туитър, минал бариерата от 1 милион последователи
Twitter спечели Webby Award 2009 за "Пробив на годината"
Първото туитче изобщо датира от недалечния 21 март 2006 и гласи "Just setting up my twttr". Авторът е Джак Дорси, естествено
те. Отначало продуктът и неговия код са кръстени twttr no подобие на сайта за снимки flickr.com, а и понеже щатските номера за есемесване са с по пет цифри. Понататъшната съдба на проекта е плод на две ключови събития: фестивалът South by Southwest 8 Остин, Тексас (2007), който отприщва туитовете за първи път, и гостуването на Евън Уилямс при Опра по-рано тази година, което превръща сайта в истински ураган от съобщения.
Всяка млада интернет компания има нужда от пари, но благодарение на таланта и пресметливостта на Уилямс Twitter засега е толкова добре, че
да отхвърли оферта
на Facebook за приблизително половин
милиард долара!
Това вероятно е повлияно и от обстоятелството, че са обект на интерес от страна на гиганта Гугъл. Туитър-ите се помещават на етаж от сграда в индустриалната зона на Сан франциско, декориран с древна машина за видеоигри и зелени сръндаци в естествена големина (не питай, сигурно е нещо нърд-ско), 40 души персонал и... а, да бе - 11 милиона редовни потребители, чийто
брой постоянно расте.
Вътрешната структура на сайта е доста елементарна: или си "следван", или си "последовател", и естестдено, знаменитостите спадат само към първата категория. Чувстваме се длъжни да те предупредим, че глупостите, които четеш (тоест, надяваме се, не четеш), подписани от Бритни или фифти Сент, всъщност са натракани от платени автори, например популярния Крие "Бродуей" Ромеро.
Самите шефове на Twitter вече също са звезди и дори присъстдат в списъка на сп. Time за най-влиятелни личности на 2009, но изобщо не се държат като такива. Тихата вода Дорси мрази интервюта, а Уилямс е толкова непосредствен 6 мърлявостта си, че се яви пред Опра размъкнат и с мръсни чорапи. Откъде знаем? Ами от туигпа му преди шоуто, как откъде?
***
За мелез между блог, есемес услуга, имейл и пълна простотия, Twitter не се справя никак зле - 8 него наливат кинти светила като Джеф Бейзос от Amazon и акулите Benchmark, като в същото време сребролюбецът Уилямс обмисля всякакви възможности за допълнителна печалба - от реклама, през електронна търговия и такси за частни вътрешни мрежи, та до тениски с грозни птиченца по тях ("tweet" значи "чуруликам, цвърча", откъдето впрочем и онова старо анимационно Туийти, дето тормозеше котарака Силвестър). Истерията около сайта напоследък му гарантира поне още година безпроблемен възход, а това, че все повече задава тона за песен на познатите медии, е много вероятно да набира бъдещето му със златни кюлчета. Другите подобни сайтове - като Jaiku, Иигк и Friend Feed, вероятно просто са родени без късмет
Maxim- експеримент!
За да проучим за какво всъщност става дума, се регистрирахме в Twitter nog благозвучния псевдоним coitusinterruptus ("прекъснато съвокупление"). Шест часа по-късно, без да сме правили каквото и да било, освен да активираме членството си, се оказахме последователи на 19 души, включително Арнолд Губернатора, Пола Абдул и Лили Алън. И "следвани" от пъпчива девойка от Тенеси и ник без снимка, ама това е то съдбата на Maxim